"Как знаменитостите по телевизията
са се превърнали в звезди?"
Перспективите в развлекателната индустрия нарастват все повече и хората не са любопитни само за бляскавия вид на звездите, а и за техните истории, преди да станат такива.
Подготвили сме Звездните истории, които не само показват истинската страна на знаменитостите, но и миналото им, което ги е довело до мястото, където са днес. Главният герой на този епизод е Банг Йонг Гук, навлезнал в индустрията с неговата силна харизма като лидер на шест членната група В.А.Р.
Банг Йонг Гук ни поздрави любезно в един ден през април, изпълнен с пролетна атмосфера, когато го срещнахме в неговата компания. Защото сме се срещали преди време в дните, когато той промотираше дуета с Джи Ън "Going Crazy", ние бяхме в състояние да го интервюираме в приятелска атмосфера.
Не го срещнахме в образа на треперещ от нервност изпълнител точно преди да излезе на сцената за пръв път, а излъчваше увереност на лидер.
"Здравейте, аз съм Банг Йонг Гук. Вече съм нервен да разкажа историята си на фенове. Как трябва да започна? С раждането ми? Тогава трябва да разкажа за предсказателните сънища на родителите ми, преди да се поява, задръжте, по-добре да се обадя на майка ми, хаха."
Мислехме, че ще захвърли увереността си на лидер и ще бъде малкото момче на мама, но за няколко секунди той ни показа, че напълно грешим. Той говори на майка си по телефона с нормалния си дълбок глас, и ние имахме чувството, че може би е студен син.
"Роден съм в болница в Инчеон на 31 март, 1990. Аз съм най-младият от двама сина и една дъщеря в нашето семейство. Когато майка ми била бременна с мен, имала предсказателен сън за мен и каза, че сънувала един голям затворен шлюз в океана и при отварянето му, водата се е просмукала и там останал само блестящ сребрист пясък, а до него две миди. Някой фенове може да знаят от по-рано, че имам идентичен близнак. Разбира се, по-големият ми брат-близнак и аз така си приличаме, че дори говорим по един и същ начин."
И ето как Банг Йонг Гук е видял светлината на света с по-големия си брат-близнак, като прекарвали подрастващи си дни заедно. Точно сега, той показва невероятни рап умения пред света, но от това, което, той разказа, разбрахме, че се е научил, как да говори много по-късно от другите деца.
"Научих се как да говоря наистина късно. Не можех да говоря докато не станах на 5 и затова семейството ми мислеше, че съм ням. Благодарение на състоянието ми имаше много хора, които бяха дълбоко загрижени за мен и като дете играех много.Освен това бях дете, което получаваше много награди в детската градина от различни конкурси по рисуване и математика. Големия ми брат винаги беше 1-ви, а аз винаги съм бил 2-ри."
Въпреки това, той си признава, че няма много спомени от детството си, най вече дължащо се на родители му, който са работили много за прехраната на семейството.
"Тъй като и двамата ми родители са работеха в Сеул, за да осигурят доход за нашето семейство, аз прекарах повечето от юношеските си дни в къщата на дядо ми. Дори и за фестивали за художествена школа, моите родители никога не идваха и по това време бях много разстроен, но баба ми винаги го правеше. Спомням си, че ми беше неудобно, когато тя идваше, тъй като всички други деца имаха млади майки и си спомням, че ревнувах от тях (смее се). Но тъй като винаги съм бил много горд, още от дете, никога не показах тези емоции пред моите родители и бих казал, че нещата бяха по-добре по този начин, хаха. "
Това може да звучи като депресираща история, но усмивката на Йонг Гук не слезе от лицето му дори за миг, докато той ни разказваше.
"Много харесвах спорта, когато влязох в началното училище. Харесваха ми всички видове спорт. В трети клас, треньорът ми препоръча да се запиша в детската лига по бейзбол. В 6-ти клас, започнах с футбола, защото наблюдатели от различни училища ме харесаха и дори отидох да тренирам в отбор от друго училище. Освен това, влязох в един баскетболен отбор, без знанието на родителите ми и дори участвах на Националния спортен фестивал. Тогава, очакванията от обкръжението ми бяха високи, а някои дори, мислеха, че бих могъл да стана невероятен атлет. Въпреки това не можах да го постигна, защото родителите ми бяха против. "
Йонг Гук продължава да се интересува все още от спорта, но поради някои обстоятелства му се наслаждава повече гледайки го.
"Когато бях малък, нямах играчки, с които да играя. Не завързвам приятелства лесно и така с брат ми бяхме намерили неща, които да правим заедно у дома. Тогава ние нямахме необходимото оборудване, така че използвахме метла за бата и глава на кукла за топка. Това е начина, по който се забавлявахме и когато започнах началното училище, попаднах в среда с много хора около мен, тогава започнах да се занимавам със спорт и личността ми се промени към по-добро."
И това е как Йонг Гук е прекарал дните си в началното училище и когато той се преместил в средното училище в Сеул, където живеели родители му, той започнал да се приспособява към нова среда.
И така Йонг Гук призна, че когато се е преместил в нов град и е започнал прогимназията трудно се е адаптирането към сложния градски живот."
"Живеех в Инчеон и мислех, че няма да има голяма разлика след преместването в Сеул, но не бях прав, видях колко много хора имаше и как връстниците ми бяха много модернизирани. Това ми отне известно време да се приспособи към начина на живот в Сеул (смее се). Където живеех преди, бях свикнал всички градски светлини да се загасят в 9 часа вечерта, но в Сеул по това време улиците бяха все още оживени. "
Въпреки, че Сеул е чуждо място за Йонг Гук да започне нов живот, той е хлапе, което е в състояние да се сприятелява с връстниците си, а освен това спорта му помага да се сприятелява бързо с останалите. Той твърди, че той все още контактува с приятелите си. Тогава, когато е бил зает да прекарва времето с приятелите си нещо е предизвикало любопитството му и точно това е хип-хоп музиката.
"След прогимназията в мен започна да се заражда интерес към музиката. Един ден, просто си помислих, че хип-хоп музиката е готина.Сестра ми също има принос, защото тя харесваше американска музика, така че в нашия компютър имаше само този жанр музика.Заради това започнах да слушам тази музика, така се събуди моят интерес."
Сестрата на Йонг Гук изиграва важна роля в това, което е той сега, благодарение на нея и нейният интерес към американската музика се зараждат мечтите на Йонг Гук, които той започва да развива всеки ден.
"Мисля, че след като видях няколко рап клипа, разбрах за пръв път какво искам да правя, дотогава дори не знаех, че в Корея има изпълнител на име Drunken Tiger. Винаги съм си мислел, че тези, които се занимават с хип-хоп музика са чужденци, а Drunken Tiger беше нещо ново за мен и донякъде бях шокиран. "
Йонг Гук започна да се интересува все повече и така започва да композира. Постепенно той намира хора, които се интересуват от текстовете, които пише.
"През втората година на прогимназията написах първия си текст, а след това открих интернет форум за хора интересуващи се от хип-хоп музиката точно като мен, попаднах в съвсем нов свят.Публикувах това, което бях написал и отзивите бяха наистина добри. Мислех, че ще ме критикуват, но беше точно обратното, бях много щастлив."
Текстовете на Йонг Гук са признати от много хора по това време. След като е разкрил уникалния си цвят на музиката пред останалите е получим много похвали.
"По това получавах много отзиви като "Твоят рап е уникален" и "Това е освежаващо", Как съм се чувствал? Разбира се, че бях щастлив имах чувството, че ще полетя. Много хора слушаха музиката ми и дори получавах въпроси като "Извън страната ли живееш?".Мисля, че тогава не се водех по някакви тенденции, а правех "моята музика" за останалите."
Прогимназистът Банг Йонг Гук вече е отворил очите си към музиката той започва да се подготвя да стане гимназист, който върви по пътя на музиката.
В гимназията Йонг Гук е бил тих ученик. Въпреки че е бил отново със съучениците си, той е бил от типа хора, които не говорят много.
"Наистина не говорех много докато бях в гимназията, просто ходих на училище и после се прибирах у дома. Защото бях по- тих от останалите и винаги учех, учителите ме смятаха за примерен ученик. Учех в училище и правех музика вкъщи- това беше всичко, което правех. От тогава музиката стана най- важната част от живота ми."
През втората си година в средно училище, Йонг Гук започва да се среща с все повече изпълнители, с които сега са в една компания, и да трупа знания за музиката от професионалисти.
"Когато се срещах с тях и виждайки ги да създават музика, спектърът ми към музиката се разшири и научих много. При писане на текстове на песни просто пишех това, което ми е в главата, но след това започнах да обмислям това, което пишех. Сега като се замисля третата ми година в гимназията беше най- критичния момент в живота ми (смее се). "
Въпреки всичко родителите на Йонг Гук били против това той да се занимава с музика. Въпреки че той е в състояние да избегне това, той се опълчва за пръв път.
"Защото родителите ми не харесваха да се занимава с музика се разбунтувах за пръв път. Предполагам, че като родители просто са искали да си намеря сигурна работа. Налагаше ми се да се измъквам, за да правя музика. Имахме едно складово помещение, което промених в удобна стая, където можех да продуцирам музика. Това е мястото, където животът на рапърът Банг Йонг Гук започна."
Въпреки това, колкото по- големи ставали мечтите му, толкова повече неодобрението на родителите му растяло. Но все пак се стигнало до компромис.
"Родителите ми ми казаха:" Учи усърдно и тогава прави това, което ти харесва!", така, че си отворих очите и започнах да уча още повече. Знаейки, че няма да застанат против това, което обичам ми даде мотивация да отида в библиотеката и да се захвана сериозно с учене. Резултатите ми от тестовете? В крайна сметка се класирах на първо място в цялото училище. Дори и след това, продължих да поддържам статуса си в топ класацията на нашето училище (усмихва се). "
И от тогава нататък, музика му донася много предложения. Мотивиран от музиката да учи, той дори печели стипендия, също така получа предложение за работа в голяма корпорация, като е бил избран един единствен в национален мащаб.
"Получих награда за усилията си в учението, бях първи и получих стипендия. След завършването си получих предложение за работа в S Corporation (Samsung). Въпреки това не бях заинтересован, защото за мен имаше само едно нещо и това беше музиката."
От усилията, които полага, родителите му са се надявали, че той ще отиде в колеж. Разбира се, за да покаже още по-добър образ на родителите си, Банг Йонг Гук официално започна подготовката за изпитите си в колежа.
"Моите родители продължиха да говорят за колеж. Аз разбира се си мислех, че трябва да отида в колеж и започнах да се подготвям. По това време вече бях известен в ъндърграунд средите и щях да имам изпълнения в Хонгде.Поради това ми беше доста трудно да съчетая двете неща."
Въпреки това, Йонг Гук не се отказва от нито едно от двете и продължава да изпълнява задачите си една по една и точно заради това успява да усети вкуса на успеха да бъде приет в един от известните университети в Корея.
"Когато бях в училище се опитвах да уча колкото се може повече, а през останалото време умът ми беше фокусиран върху музиката. Имах добър успех в училище и това ми помогна да бъда приет в университет, както и да е отказах се да ходя в университета. Защо? Защото обичах музика до смърт. Доказах се пред моите родители и беше мой ред да правя това, което искам. Дори успях да убедя майка ми и тя започна да гледа с оптимизъм на това начинание."
След като е част от ъндърграунд група Йонг Гук успява да научи много за музиката така и се запознава с много връстници, които също се занимават с музика. Неговите мечти стават още по- големи.
"Когато бях на 20 за мен нямаше нищо друго, освен музиката .Промотирах с доста известна ъндърграунд група, издадохме няколко албума и обикаляхме страната за различни участия, тогава стоях на сцената бях никакви притеснения. "
Въпреки това, Йонг Гук никога не изпитал пълното удовлетворение. Дори напуска, за да търси своята собствена музика.
"Дори като част от групата все още мечтаех за истинско предизвикателство, след като напуснах продължих да правя музика. Беше доста труден период, но музиката ме държеше силен."
С неговата упоритост и постоянство му е дадена възможност за дебют от голяма компания.
"През 2010 г. момчетата от Untouchable, с които винаги съм бил близък, споменали за мен пред представителите на компанията, в която сме сега и те се свързаха с мен. Казаха ми че искат да направят хип- хоп идол група. Бях шокиран от понятието "идол". Колебах се много, защото си мислех, че спектърът ми на музика може да бъде ограничен. Въпреки това, те ми казаха, "Ако дойдеш в тази група, ще изживеем мечтите си" и това е начина, по който ме убедиха. След като разбрах за останалите членове си помислих: "Ако просто работим много усилено, ще бъдем страхотна група" Така че им казах, че ще го направя."
И ето как картината на групата B.A.P започва да се заформя.
