Подготвили сме Звездните истории, които не само показват истинската страна на знаменитостите, но и миналото им, което ги е довело до мястото, където са днес. Главният герой на този епизод е Чонг Де Хюн, който навлиза в музикалната индустрия със своята силна харизма и невинност.​

Третият, който застава за интервю пред нас, е Де Хюн. Посрещна ни с усмивка в един от офисите на TS Entertainment, където се проведе интервюто. Попитах го дали е чул нещо от предишните две интервюта и той просто се усмихна широко.

"Роден съм в Куанджу на 28 юни 1993г. Когато съм бил в утробата на майка ми, тя имала предсказателен сън, казва, че видяла крава с големи рогове."

Какво е било детството на Де Хюн? Въпреки, че му се налага да се бори с бедността, той никога не губи усмивката и ние можем да усетим неговия оптимизъм.

"Когато бях малък имахме хубава къща, но след това дойде кризата с Международния валутен фонд и така бедността стана наш добър приятел. Вече не можех да ходя на детска градина. Бях само едно дете, което не слушаше и правеше бели (смее се)."​

Не е имало и ден, в който той да няма рани - доказателство как играят пакостливите деца. Но благодарение на неговата добра и честна натура, той има много приятели.

"Наранявах се в много инциденти в началното училище, защото не можех да стоя мирно. Веднъж си обелих коляното докато играех футбол и дори имах инцидент, в който си нараних лицето докато се шегувах с приятелка. Бях много общителен и винаги бях зает да играя с другите деца."

Но Де Хюн е трябвало да се държи като възрастен, докато наглежда магазина на баща си.

"Когато бях в четвърти клас, баща ми притежаваше малък магазин и ми се налагаше доста да го наблюдавам. Не се чувствах разочарован, защото не можех да играя с приятелите си, а напротив, знаех, че така съм от полза за родителите ми. Най- забавно ми беше, когато той ми даваше различни снаксове за добре свършената работа, по- късно и по- големият ми брат се присъедини към мен и заедно се грижехме за магазина."

Де Хюн, който е роден в нормално семейство, като средния син, разказа бурната си история за успеха. Сега пленява хиляди сърца с хубавия си външен вид и силната си харизма като един от членовете на В.А.Р.

Оставяме настрана спомените за Куангджу, защото Де Хюн се премества в Бусан. Преживява доста трудно преместването в новото училище, заради "езиковата бариера" с връстници.

"Имаше слух, че ако използваш различен диалект може да те набият, направих силно впечатление в училище са изплашен боядисаната си коса. Виждайки начина, по който говорят бусанските деца, бях доста изплашен (смее се). Колкото и трудно да изглеждаше, шегаджийската ми страна се появи и така прекарах много забавно време с останалите деца."

У Де Хюн, който се премества в средното училище, започват да се зараждат мечти да стане певец. Въпреки трудния и бурен за него период, страстта му към музиката и пеенето изпълва сърцето му.

"Така и не усетих разликата от преместването от началното към средното училище, защото повечето ми приятели се преместиха заедно с мен. Наистина не се страхувах.Освен да ходя на училище и да уча, харесвах да се размотавам с приятелите ми. Отидох на караоке за пръв път през втората ми година в средното училище. Беше място, на което наистина много се забавлявах, защото обичах да пея."

Караокето, в което той ходи през тинейджърските си години, му помага за неговата мечта да стане певец. Прави впечатление още като малък с музикалните си умения и най- накрая намира място, на което може да ги показва на воля.

"Още от началното училище хората ме хвалеха за доброто ми пеене. Тогава просто се възхищавах на певците, пеещи на сцената, докато ги гледах по телевизията, а в средното училище всичко, което правех беше да ходя на караоке. Когато бях отегчен просто отивах и пеех сам (смее се). За мен това не беше просто караоке, ходех на различни места, като паркове и дори полета, за да пея, но го правех от сърце. През третата ми година в средното училище навлязох в пубертета и не можех да пея за известно време. Въпреки, че бях малък не споделих страданията си с никого."

Де Хюн, който не се притеснява да пее където и да е, започва да се тревожи за бъдещето си и това е най-вече заради родителите му.

"Изведнъж започнах да се притеснявам дали не съм се вглъбил прекалено много в пеенето и дали това е правилното нещо за мен, още повече като виждах колко усилено работят родителите ми. Дори приятелите ми учиха усилено, а аз се изнервях от това."​

Де Хюн, мислещ за бъдещето си, решава да се премести в музикално училище, където ще може да сбъдне мечтите си. Но бързо се отказва заради непосилните такси.

"Исках да отида в музикално училище, но навсякъде таксите бяха много скъпи. Изплаших се, че така ще натоваря родителите си и вместо това потърсих други училища с музикални програми, докато не открих точното място."

Скоро след това Де Хюн получава информация за училището, но се сблъсква с препятствия, той е на път да изпадне от класирането. Задвижван от тази мисъл, той влага много усилия в ученето и успява да усети радостта от победата, когато е приет.

"Всички тези трудности ме накараха да осъзная, колко усилено ще трябва да работя. Учителят ми и всички познати ме подкрепяха и ме хвалеха, колко добър певец съм бил.Помня, че един ден учителят ми ме накара да пее пред останалите деца и тогава всички започнаха да ми се възхищават колко хубаво пея (смее се)."

Заради комплиментите, които Де Хюн получава, той работи още по усилено, а неговите приятели са едни от първите, които наистина оценяват това.Както и  да е пубертетът е на лице отново и като резултат от това Де Хюн започва да се бунтува.

"Срещнах се отново с пубертета, бях непокорен и не обръщах внимание на думите на родителите ми, оценките ми в училище се влошаваха, защото бях прекалено зает да се забавлявам."

Втория му период от пубертета не трае дълго, защото майка му е ази, която слага край. Тя изслушва всичките хленчения и оплаквания на сина си, което води Де Хюн до неговата същност на добър син и така дните на непокорство приключват за Де Хюн.

"През втората година в гимназията отново започнах да мисля за бъдещето и възможността се появи пред мен. Започнах да се упражнява с няколко връстници, с които споделяхме общи мечти, в младежки център, ето как започнах първите си вокални уроци."

През този период Де Хюн упражнява както вокалите си така и танците. Въпреки че никога не е получавал вокални уроци, неговите умения са били завидни.

"Някой ме беше видял да се упражнявам и ми предложи да се присъединява към младежки клуб, така дойде времето, в което започнахме да качваме клипчета в интернет. Имах приятел, който беше би-бой, така се научих да танцувам."

Един от неговите приятели вижда усилията, които той полага и му предлага да се запишат двамата в музикална академия. Така Де Хюн е приет в академия точно до плажа и оттогава започва да получава истински уроци.

"По това време не знаех как да подобря уменията си, но знаех, че ще се справя. Знаех, че трябва да упражнявам до смърт, дори си спрях телефона, за да мога да се фокусирам върху упражненията, оставах докато затворят академията. за около година бях полудял по пеенето и танците."

Това е и времето, когато Де Хюн среща своя учител и наставник, който ще му помогне да натрупа умения малко по малко.