Подготвили сме Звездните истории, които не само показват истинската страна на знаменитостите, но и миналото им, което ги е довело до мястото, където са днес. Главният герой на този епизод е Ким Хим Чан, навлезнал в индустрията със своята силна харизма и още повече като познат в Улзанг средите на Академията по корейска традиционна музика.
Хим Чан, който беше подкрепен със съобщение от Банг Йонг Гук, е слеващия, който ще ни разкаже своята история.Той ни посрещна с уверен тон. Хим Чан, който е известен с бебешкото си лице, дойде без грим и ни показа съвсем различен вид от този, който виждаме на сцената. Неговият нисък, хъски глас ни помогна да усетим неговата силна харизма.
“Здравейте, аз съм Хим Чан .За пръв път давам подобно интервю и се надявам да се погрижите добре за мен. Роден съм на 19 април 1990 в 11 часа сутринта в болница в Сеул. Най- малкият съм от един син и една дъщеря в семейството и винаги съм проявявал интерес към музиката. По- голямата ми сестра има голям принос, защото учеше пиано аз имах възможността да свиря различни детски песнички. Виждайки това майка ми си мислеше, че съм музикален гений."
Хим Чан влиза в пиано академията като 5 годишен с леко вдъхновение на дете, което иска да свири с по- голямата си сестра. Това е моментът, в който той започва да се наслаждава на музиката. Въпреки това Хим Чан не е мирно и спокойно дете, което просто ще стой и ще прави музика.
"Когато бях в детската градина, бях много непослушен. С други думи, бях един сладък размирник. Когато ходихме по пикници, не имало слuчaй, в който да не падна и да не се ударя, винаги тичах наоколо. Майка ми има фризьорски салон и винаги бях добре подстриган, всъщност бях едно добре изглеждащо дете."
След това той постъпва в началното училище, където продължава да учи музика, но спира да се занимава с пиано, сега свири на цигулка.
"От първи клас, се учих да свиря на цигулка в продължение на 6 години, моите приятели тогава много ми повлияха. Никога не спирах да се шегувам. Поради това винаги си навличах неприятности с учителите, но все пак това са едни прекрасни спомени. По това време за пръв път проявих интерес за нещо друго освен музиката- математика и дебати."
Въпреки че не се задълбочава в ученето, Хим Чан е доста "ярко дете". Дори и да не учи неговите резултати са добри и винаги е бил сред топ учениците.Хим Чан винаги е мислел, че има нещо по- важно от ученето и тава е характера.
"По това време всички деца си водеха дневници, наистина мразех това. Не ми харесваше да пиша преживяванията си от изминалия ден. Затова започнах да пиша малко по- различен дневник, не знам защо, но беше забавно, че ако не см написал нещо, ще се почувствам празен. Беше период, в който много си падах по футбола, така че си записвах неща свързани с него и с тренировките ми."
И ето как Хим Чан направи крачка към елитните среди и неговите мечти за музиката станаха още по- големи.
Интересът му към музиката е бил повлиян от сестра му още като дете и тази страст го кара да иска да се гмурне още по- дълбоко в света на музиката, тази същата страст го съпътства и по време на ученическите му дни.
"Голямата ми сестра беше приета в "Gukak National Middle School" и аз също бях приет след време. За да бъда приет в това училище трябваше да се явя на изпит, тогава не можех да разбера това, но все пак бях изпълнен с увереност. Съвсем случайно имах възможността да гледам едно изпълнение на традиционна музика и честно тава се оказа най- големият фактор при записването ми."
Въпреки че Хим Чан е дете, което обича да се шегува, малко по малко вълнението му към музиката го отвежда в прогимназията. Именно тогава той започва да чувства истинското очарование на музиката.
"Около 90% от училищните ми курсове бяха музикални си мислех, че ще е наистина забавно. Бях много внимателен по време на часовете и дори когато играех с останалите деца. Тогава се научих как да усъвършенствам себе си и се бях фокусирал върху ученето и постиженията си."
През ученическите си дни Хим Чан ходи по много състезания и подлага уменията си на тест.
"Имаше период, в който свирих на Дегън (дървена флейта) и отидох на състезание. Въпреки че бях елиминиран, бях удовлетворен и освен това имах възможността да се състезавам с мои връстници, беше забавно. Опитвах се да спечеля с уменията си, което ме накара да работя още по- усилено и така уменията ми се подобряваха."
След прогимназията идва време за гимназията и Хим Чан започва да се подготвя много усилено. Упражнява се всеки ден. Дори му минава през ума да се откаже заради трудните упражнения, неговите родители му помагат да продължи.
"Гимназията в която исках да уча имаше специалност "ударни инструменти" и така смених специалността си.Ако сега се замисля усилията, който вложих тогава са същите като тези, които вложих за дебюта на ВАР. Всеки ден се упражнявах по 10 часа. Не беше лесно да смениш специалността си. Шестте месеца по време на третата ми година в прогимназията, в които се упражнявах бяха много трудно време за мен, но нямах никакво намерение да се отказвам от традиционната музика. Въпреки че беше трудно, бях способен да се отплатя на родителите ми за подкрепата и да вляза в добър университет по- късно."
Усилията на добрия син, Хим Чан, не бяха пропилени, а напротив той успява да влезе в желаното училище и да разкрие пред себе си още по- големи мечти.
Накрая той е приет в музикалната академия, но няма да е толкова лесно, колкото си е мислел. Когато полага приемния изпит, прави грешка като изпуска палката си докато свири на Чанго( корейски традиционен барабан/ тъпан)
"По време на изпита, докато свирех палката ми се изплъзна от ръката. Цялата сцена се разви на забавен кадър пред очите ми. Мислех си, че веднага ще отпадна, но учителите ми дадоха втори шанс и така преминах."
Гимназиалният живот на Хим Чан с други думи е бил последователност от събития,. Сякаш е започнал съвсем нов живот.
"Водех съвсем различен живот в гимназията от този в прогимназията. Бях едно от 17-те момчета в цялото училище сред 150 ученици. Имаше само три момчета в класа ми.Мисля че доста се промених през този период, за разлика от останалите момчета."
По това време Хим Чан влага много усилия във външния си вид. Все пак е имал причина- бил е обкръжен само от момичета. И преди да бъде музикален гений е бил момче.
"Бях доста пълничък и дори тежах около 100кг. Както и да, със стриктна диета успях да загубя доста килограми. Не знам как точно се получи, но беше много трудно. Дали пък не беше подарък от пубертета. Малко по-късно се присъединих към футболния отбор и така продължих да тренирам."
Тава е и времето, когато Хим Чан е получил предложение от продуцентска компания.
"По това време получих предложение за кастинг в голяма компания, чието име хората веднага ще разпознаят. През втората ми година дори ми предложиха договор, а през третата от една от най-известните компании ме бяха забелязали на улицата. Отхвърлих всички предложения. Тогава исках да вляза в университет и да продължа да уча музика."
И приключвайки третата си година в гимназията, той започва да мисли за бъдещето. Виждайки колко се трудят родителите му за него, той започва да се упражнява още по- усилено, като спи само по 2-3 часа на ден.
През третата си година Хим Чан, който живее много по-динамично от останалите, най- накрая усеща вкуса на победата като е приет в "Korea National University of the Arts".
"Приемането ми в университета беше 100% базирано на уменията ми и съдбата беше на моя страна, бях приет (смее се). Всички ми казваха, че навлизам в елитни среди, но за мен това беше отплатата на всичките ми усилия. Все още съм горд с това, въпреки че сега съм прекъснал втората си година за да се фокусирам върху промоциите на групата."
Въпреки че не е прекарал много време като студент, Хим Чан се е възползвал пълноценно от времето си в университета. Бил е на прослушване като актьор в една компания, дори е играл малки роли в университета.
"Мисля, че прекарах времето си активно докато бях младши актьор, дори участвах в реклама за мобилни телефони със звезди като T-Ara и Yoon Si Yoon. Разбира се няма да ме видите (смее се).Освен това през 2011 участвах във видео клипа на Jung Seul Gi. Бях и главен герой в един независим филм."
Хим Чан, който върви по пътя на актьорството, получава съдбоносна оферта, която довежда до договор със сегашната му компания.
"През 2011 започнах като стажант- актьор в TS Entertainment и когато видях семейната атмосфера между директора и изпълнителите, реших да подпиша договор с тях. Не мисля, че някога ще съжалявам за решението си все пак мисля, че това беше съдба (смее се)."
От началото Хим Чан нямаше кой знае какви умения в танците и пеенето. Беше свирил единствено на Гюкак ( друг вид корейски традиционен барабан/тъпан), пеенето и танцуването бяха съвсем нови за него.
"Всичко, което мога да си спомня е, че си мислех, че ще има неприятности, ако не мога да се справя.Само защото досега съм свирил на различни инструменти, ми беше трудно да движа тялото си. Знаех, че тренировките са единственият начин да се справя, тренирах безкрайно. Имах около 30 връстници, които тренираха, за да станат част от В.А.Р. Беше оспорвано и интензивно състезание, но накрая аз оцелях."
Въпреки огромната конкуренция, това което му даваше сила е, че лидерът Банг Йонг Гук беше на неговата възраст.
"В началото, аз и Йонг Гук живеехме заедно в общежитието и това беше най-забавната част. Можех да споделя всичко с него. Йонг Гук? Той е страхотен приятел и мисля, че след срещата ми с него съм се променил много."
Йонг Гук и Хим Чан разчитат много един на друг и започват да преодоляват дните си на стажанти заедно. Разбира се, имало е моменти, когато са искали да се откажат, но това е било само моментно. На края двамата се превръщат хора, на които по малките от групата могат да разчитат.
"Мечтата ми? Да завладея вселената (смее се). Искам да мога да бъда с останалите момчета от групата завинаги. Също и феновете ни. Сблъсках се с много трудности, докато дебютирам и сега искам да промотирам още повече и да продължа да бъда Хим Чан, който никога не забравя от къде е тръгнал."
Въпреки дългото интервю, Хим Чан не показа умората си, но виждайки увереността изписана на лицето му, знаем, че той ще се пребори с всяко бъдещо предизвикателство и също, че тази негова увереност може да бъде движеща сила за В.А.Р.
